„Двайсет и седем години.
Двайсет и четири песни.
Чета от двеста момчета.
Едно сандъче куршуми.
Колко е малко багажът,
с който те – смъртните – тръгват!
И как е висок Милин камък,
до който те – смъртните – стигат!
… И смъртните стават безсмъртни!
Другото всичко е въздух –
Въздухът, в който живеем…“
/ Д. Дамянов/
Преди 149 години 200 храбри български мъже слизат от кораба „Радецки” на козлодуйския бряг, целуват родната земя и поемат пътя към Врачанския Балкан, пътя към смъртта и безсмъртието!
На 2 юни България отдава почит на поета революционер Христо Ботев и загиналите за свободата. Ботев посвещава цялото свое съществуване, младоста си, своята сила и своята смърт на идеала за майка България!
2 юни! Скланяме глави пред тези, които с името на България умираха без страх и защитиха Родината в тежки и съдбовни години. Прекланяме се пред хилядите жертви, паднали в борбата за свобода.
2 юни! Ден на преклонение и гордост!
2 юни! Всяка година точно в 12 часа на този ден под небето на България полита смразяващият вой на сирените и всички заставаме неподвижно в едноминутно мълчание. Може би никъде по света няма подобен ритуал, под ничии други небеса не застава в мълчалив поклон цял един народ…
Ако човек живее толкова дълго, колкото е жив в спомените и паметта на другите, то трябва да дадем възможност на героите ни да бъдат безсмъртни, като предаваме делата им напред във времето.
2 юни! Поклон, Войводо!
Поклон пред подвига, мъжеството, саможертвата на всички, които с кръвта си написаха историята на България!
Tържествена заря-проверка, с участието на военнослужещи от Четвърти артилерийски полк – гр. Асеновград, със заместник командир подполковник Байлов и ученически групи от СУ „Проф. д-р Асен Златаров”, ПГСС „Васил Левски”, ОУ „Св. Св. Кирил и Методий”, НУ „Христо Ботев”.
„… И смъртните стават безсмъртни!
Другото всичко е въздух –
Въздухът, в който живеем…“
