„Аз съм българин, с българско име наречен
и от българска майка роден…
И над моите български пътища вечен
свети ясният български ден.
Моят поглед е чист, а ръцете – корави,
аз стоя като камъка твърд…
И засуквам за работа бели ръкави,
с бяла риза отивам на смърт.
Дълга песен оставих и дълга пътека,
дълго ехо в поля и гори,
зад гърба ми тъмнеят тринадесет века,
пред очите ми слънце искри.
Там, където вървях и където съм раждан,
кон препуска и знаме шумя,
в златни книги съм вписван и в зидове вграждан
върху своята родна земя.
И разказан в легенди, и в камъка вечен,
в бран – въздигнат, и в труд – възроден,
аз съм българин, с българско име наречен
и от българска майка роден!”
Историята помни много. Помни жестокостта в миналото, помни саможертвата и битките. Помни храбростта и силния дух на онези, що проливаха кръвта си в името на нашето отечество. Помни и само тя… знае истината. А истината е някъде там…
Годината е 1396! България пада под османска власт. Черна сянка! Робство!
Пет века сън и покорство, пет века една злокобна песен приспива народа и всичко друго заглъхва – и тежкото дрънчене на оковите, и писъците на децата и девиците, и песните, изпети със задавени сълзи на нечий гроб.
3-ти март 1878! На този ден над изстрадалата ни земя, напоявана столетия с кръвта на хиляди борци, изгря слънчевата ласка на свободата. На този ден човечеството поздрави непокорна България, въззела се от руините на жестокото робство.
Всяка година 3-ти март идва с първия полъх на ласкавата пролет, с тихия пролетен вятър, с чистата белота на малкото кокиче, със слънчевата радост в детските очи, с нежния трепет на лястовичи криле.
Всяка година 3-ти март идва с името на един българин, който скъса черното бесило и тръгна силен над ранената синева на българското небе през вековете към нас и към нашето време. Идва с песента на един юначен мъж, който ще приеме куршума на Вола, но ще остане да звучи неговият глас като камбана, разлюляла черните пластове на робството.
Идва с тропота на хвърковатата чета на Бенковски. Идва със спомена за Батак, загребал от родната пръст своята сила и станал на една легенда знак.
Всяка година 3-ти март идва с дълбоката ни признателност към доблестните северни воини, дошли да умрат за България.
Честването на 147-та годишнина от Освобождението на България започна с поднасянето на венци и цветя пред паметника на Ангел войвода, от Николай Митков – кмет на община Първомай, Радослава Ставрева – заместник кмет, Хамди Мустафа – заместник кмет, Зорница Ганева – директор Поделение образование и култура към община Първомай, Ана Сиракова – председател на О”НЧ Св. Св. Кирил и Методий – 1894г. гр. Първомай”, общински съветници и граждани.
Церемонията продължи в Храм „Св. Георги” със Заупокойна молитва, отслужена от Негово благоговейнство отец Станимир Станчев – Енорийски свещенник. Слово поднесе кметът на Община Първомай – Николай Митков. В празничната програма участие взеха читалищните състави – ФА „Първомай” с ръководители Кичка Петкова и Петър Тенев. Група „Чародейка” с ръководител Ангел Ангелов и ДПФГ „Тракийче” с ръководител Ангел Ангелов. Прозвуча патриотичната песен „Болен ми лежи Миле Попйорданов” в изпълнение на Георги Ангелов, Атанаска Тенева и Кристияна Цветкова и одата „Кочо” на Иван Вазов, в изпълнение на Ана Сиракова.
На 3-ти март се издигат знамената на българската бойна слава. Над стихналите площади прозвучават скъпите имена на хиляди руски войници, български опълченци, на румънци, финландци, украинци, белоруси, поляци, литовци, сърби и черногорци. За всички тях България е последен дом, тях ние почитаме като свои герои.
Те са “венчали България с лаврови венци” и напоили с кръвта си земята ни. И цял народ свежда глава в едноминутно мълчание и чува думите на поета:
„…Борци, венец ви свих от песен жива…”
На 3 март 1878 година изгря българската свобода. Нека да вдигнем гордо глави, за да покажем, че искаме да живеем свободно в една свободна страна, такава, за каквато дадоха живота си нашите национални спасители преди години!
И да помислим..! И нека помним…!
ПОКЛОН, ПРЕД ЗАГИНАЛИТЕ ЗА СВОБОДАТА НА РОДИНАТА!
ЧЕСТИТ ПРАЗНИК, БЪЛГАРИ!
