Преди 146 години 200 храбри български мъже слизат от кораба „Радецки” на козлодуйския бряг, целуват родната земя и поемат пътя към Врачанския Балкан, пътя към смъртта и безсмъртието!
Минута мълчание!…
Може би никъде по света няма подобен ритуал, под ничии други небеса не застава в мълчалив поклон цял един народ…
Минута мълчание!…
Минута, побираща в себе си превратностите на векове- алени изгреви, кървави залези, върхове, победи и поражения. Простреляни апостоли на свободата!
В едноминутния вой и плач на сирените, в едноминутното безмълвие и бездвижие на живите изкристализира Ботевото прозрение:
„Тоз, който падне в бой за свобода,
той не умира: него жалеят
земя и небо, звяр и природа…”
Поклон пред подвига, мъжеството, саможертвата на всички, които с кръвта си написаха историята на България!
